Дали ще можем пак да се поискаме
през връщането, тръгнало от края...
През дневници - от залези орисани,
през пропасти, отворени от нямане...
„Обичам те”; „кълна се” – думи идоли,
дали не са студени наблюдатели –
как огънят минава през комините,
но като дим - без топлина, без блясък...
Дали ще търсим люлка за мечтите си,
в разнежено очакване за случване...
От амфитеатъра на кървавите истини –
във публика дали не се превръщаме?!
Дали не сочим с пръсти към земята:
„До смърт!” - неподлежащо на помилване...
Или пък бяхме само гладиатори –
раняващи се в липсата на избор... 

Силва Грийн (dakota)