Изобщо не обърнах внимание кой го носеше в скута си, майката или бабата. Дете - на около три годинки. Минаваха покрай мен пред кабинета на болницата. Няма да забравя ококорените от любопитство и радост очи и погледът, който ме следеше пр...

не предизвиквай Публиката,
когато си на сцена...
особено с парче като

когато избледнели са
нюансите
и всичко ти изглежда

Странно започна този ден, уж летен - а с дъх на зима...тежки и мрачни облаци, студено-пронизващ вятър, грозно грачещи черни птици, прелитащи и въртящи се на огромни ята чак до хоризонта, напоени с влага и тъмнина сгради - сякаш готически...

имаше едно стихче тук, но го изтрих. хм,очевидно не трябва да трия...защото някои неща отново се завръщат в мен...ето и поста за катедралата в еслинген, и този за сталкер...изтрити, но напиращи отново в мен, сякаш искащи да са отново тук...

Ти си моята Муза!
Или си нещо друго - не знам...не съм те виждал. Само представата ми за теб си остана все същата - загатнатото лице, игривите коси, дълбоките тъмни очи... Общувахме през годините и ми беше приятно да се изгубвам сред мисъ...