Най-четени
1. radostinalassa
2. kvg55
3. mt46
4. zahariada
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. wonder
8. missana
9. getmans1
10. iw69
11. rosiela
12. leonleonovpom2
13. apollon
14. hadjito
2. kvg55
3. mt46
4. zahariada
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. wonder
8. missana
9. getmans1
10. iw69
11. rosiela
12. leonleonovpom2
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. penata555
2. radostinalassa
3. jelliana
4. toni1956
5. lamb
6. lordmdobrev
7. varg1
8. kvg55
9. hadjito
10. alisa77
2. radostinalassa
3. jelliana
4. toni1956
5. lamb
6. lordmdobrev
7. varg1
8. kvg55
9. hadjito
10. alisa77
Постинг
17.03 23:42 -
с-нежни дневници
някъде далече
има свят,
където думите ти се чуват по-тихо,
сенките крият топли медни оттенъци,
в погледа ти има мекота,
а в ръката - нежност,
борови шишарки осейват верандата
(но зимата е далече,
далече,
по най-крайната от външните планети)
ласкаво ново слънце гали земята,
кехлибарено стъпва по килим от рижи иглички,
сипе златен прах
по жилките на перилата
(недоволството ни... е далече,
далече,
в най-малката от седемте луни)
някъде там болката стихва,
празниците са пълни,
весело бляскат пламъчета
в огнището на душите ни
(и гневът е далече, далече
чак
в най-външната извивка на спиралния ръкав)
там
пътят оттатък градината се вие на юг,
до пристана с шепнещи пясъци,
където нощем
се къпят звездните птици,
а денем бляскат
небесносини дирижабли
(и скръбта е далече,
далече
в последния, най-пуст кръг
на нищото)
Невена Стоянова
има свят,
където думите ти се чуват по-тихо,
сенките крият топли медни оттенъци,
в погледа ти има мекота,
а в ръката - нежност,
борови шишарки осейват верандата
(но зимата е далече,
далече,
по най-крайната от външните планети)
ласкаво ново слънце гали земята,
кехлибарено стъпва по килим от рижи иглички,
сипе златен прах
по жилките на перилата
(недоволството ни... е далече,
далече,
в най-малката от седемте луни)
някъде там болката стихва,
празниците са пълни,
весело бляскат пламъчета
в огнището на душите ни
(и гневът е далече, далече
чак
в най-външната извивка на спиралния ръкав)
там
пътят оттатък градината се вие на юг,
до пристана с шепнещи пясъци,
където нощем
се къпят звездните птици,
а денем бляскат
небесносини дирижабли
(и скръбта е далече,
далече
в последния, най-пуст кръг
на нищото)
Невена Стоянова
Дори когато...
Знаех си, че днес всичко ще е политика, ...
Дневниците на една веща в занаята - ДЕВЗ...
Знаех си, че днес всичко ще е политика, ...
Дневниците на една веща в занаята - ДЕВЗ...
Няма коментари
